05 май Какво искат мъжете и жените от техните любовни взаимоотношения?
Свързаност
Преди всичко, ние търсим връзка с части от нас, които сме потискали, с други хора и с Вселена. Не можем да изпитаме живота в неговата цялост, ако нямаме интимни взаимоотношения с друго човешко същество и не се чувстваме свързани със света около нас. Най-пълноценното любовно взаимоотношение е това, в което двама души са интимно свързани един с друг и все пак спазват уважителна дистанция един от друг, отдавайки си признателност. Те са отделени и свързани по едно и също време. Тази идеална ситуация може да наречем “Свързаност”. Ние сме интегрална част от Вселената, в която всичко е взаимосвързано, така че е в нашата природа да се стремим да бъдем свързани помежду си.
Прекъсната свързаност
Ние чувстваме прекъсната свързаност, ако ни се е случило нещо, което ни е накарало да спрем да се чувстваме и приемаме за свързани. Илюзията за разделеност е това, което в повечето случаи създава проблеми между двойките. Те не се чувстват свързани един с друг или изпитват затруднения във връзката – чувстват се объркани, изолирани и самотни. Тяхната връзка може да се характеризира “Аз срещу Теб”. Изследванията на Д-р Харвил и Международния Imago институт по партньорски връзки показват, че основната причина двойките да не успяват в създаването на Аз-Ти взаимоотношение, е че не са го изпитали по време на детството си. За нещастие, повечето хора преживяват своите първи “трудности във взаимоотношенията” през първите осемнадесет месеца от своя живот. Специалисти по детско развитие наричат този критичен период “Фаза на привързване”. Да имаш близка връзка с един или повече обгрижващи хора е важно по време на детството, но е жизненоважно в тези най-ранни месеци.
С цел да преживеят силна и сигурна връзка с даден обгрижващ човек, децата имат нужда, от това което детските психолози наричат “настроен” родител. Това е обгрижващ човек, който присъства в двата смисъла на думата: достъпен за теб физически и с топли емоции през по-голяма част от времето. В идеалния случай обгрижващият човек уважава твоята индивидуалност и се обръща към теб за насоки и подсказки от какво се нуждаеш в момента. Предоставя ти комфорт и физическа връзка, когато имаш нужда. Нахранен си, когато си гладен. Успокоен си, когато си раздразнен, изплашен или изпитваш болка. Приготвен си за лягане, когато си уморен. Този “настроен” родител също тe окуражава да изразяваш пълния си набор от емоции – радост и игривост, раздразнение и гняв. Добрият, лошият и грозният. Вместо да отклони чувствата ти, твоя обгрижващ човек ги приема и отразява: “Щастливо бебе! Ти си толкова щастливо бебе!”, “Изглеждаш бесен. Ядосан си, че трябва да спреш да си играеш?”. Всичко това се прави в духа на приемане, обич и щедрост. Когато имаш “настроен” родител, ти не си му в тежест, нито си решението на непосрещнатите му нужди. Ти си свободен да бъдеш себе си, да бъдеш едновременно емоционално и физически близък до обгрижващия човек.
Има по-голямо вероятност децата, отгледани от “настроени” родители, да създадат удовлетворяващи любовни взаимоотношения като възрастни. Понеже са имали сигурни, здрави връзки със своите обгрижващи хора, те нямат преувеличен страх от изоставяне или поглъщане. Малка е вероятността да изберат партньор от чиста нужда, защото повечето от основните им нужди са задоволени по време на детството. Те не са привлечени от хора, които ги пренебрегват, критикуват или ги насилват. Да се отнасят зле за тях е чуждо, не на място и вътрешно погрешно. Още повече, те успяват да привлекат подходящия партньор с особена лекота. Човек, който умее да показва емоциите си, има положителен себе-образ, чувства се сигурен и приветства интимността, е изключително привлекателен за околните.
Отчаяно търсене на свързаност
За съжаление, много от нас са имали “ненастроени” родители. В резултат на това, ние пренасяме неудовлетворените ни нужди във взаимоотношенията ни като възрастни. Не само че изпитваме разделение от нашите родители; но и започваме да се чувстваме разделени от части от нас самите. Това вътрешно и външно разкъсване се изразява в чувство на изолираност – от другите, но и в по-широк смисъл, от самата Вселена. Това разкъсване води до два фундаментални вида психологическо нараняване:
- Пренебрегване
- Обсебване (навлизане в личното пространство, контролиране, вкопчване).
Най-общо казано, нашите родители или са ни пренебрегвали, като не са успявали да отговорят на нуждите ни, или са опитвали да задоволят техните нужди чрез нас. Повечето деца страдат от двата вида нараняване, защото в много семейства, единия родител е “пренебрегващ”, а другия – “обсебващ”. Това объркващо поведение казва на детето: “Сега имам нужда от теб. Сега нямам.”
Д-р Харвил Хендрикс и Д-р Хелън Хънт виждат тази разкъсана връзка в детството като източник на всички човешки проблеми. Те вярват, че единствено когато партньорите възстановяват осъзнатостта на връзката, проблемите ще бъдат решени. Когато партньорите се научат как да се свързват на по-дълбоко ниво, болката, която са изпитвали в детството си, ще загуби своята сила. Нашето подсъзнание трудно разграничава миналото от настоящето. Когато двойките възстановят прекъснатата връзка в настоящите си взаимоотношения, те едновременно с това ще излекуват травмата, която са получили като малки. Връзката им един с друг и с Вселената ще бъде възстановена. Свързаността може да има силата и качеството, които се асоциират с духовно преживяване. Връзката се превръща в свещено пространство. Лекуването в настоящето, лекува миналото и връзката напълно.
Сигурност и безопасност
Те са осъзнали, че най-важното условие за свързаност е сигурността. Двама души не могат да се свържат, ако защитават себе си чрез стена от негативност или ако живеят в страх от изоставяне или обсебване от техните партньори. Поради тази причина, всички упражнения в Имаго са направени да премахват негативността и да поддържат сигурността и взаимното уважение. Романтиката окуражава двойките да се държат така, сякаш са се влюбили току-що, да си обръщат същото внимание, да си подаряват подаръци и да си казват думи на задоволство, които идват с лекота по време на романтичната любов. Тази игра продължава със седмици. Въпреки че много двойки подхождат със скърцащи зъби, повторенията пренареждат техните невронни връзки и им позволяват отново да се виждат като любовници и приятели, а не като вражески бойци. Усещането за сигурност започва да расте.
Изискването на промяна в поведението внушава безопасност, като помага на двойките да задоволят незадоволените си детски нужди – основният източник на по-голямата част от техния гняв. Поради това, че партньорите несъзнателно се възприемат един друг като сурогатни родители, промяната в поведението се преживява сякаш е станала в миналото и лекува първоначалните травми. Поради факта, че болката от детството е основата за чувството на неудовлетворение помежду им, успокояването на болката обезсмисля гнева, така че вече да не нарушава връзката им. Така двойките се сближават още повече.
Същността на осъзнатото партньорство
На базата на опита, който са придобили за любовните взаимоотношения през последните 30 години, Д-р Хендрикс и Д-р Хънт обобщават своите прозрения в следните пет изречения:
- Приеми реалността, че партньорът ти – това не си ти.
- Бъди поддръжник на собствената реалност и потенциал на твоя партньор.
- Направи връзката си свещено пространство, като премахнеш цялата негативност.
- Винаги зачитай границите на партньора си.
- Практикувай Имаго Диалога, докато не стане твоя втора природа и отново ще можеш да действаш спонтанно.
Ако искате да разберете повече за това какво искат мъжете и жените от техните любовни взаимоотношения, както и как да получите любовта, която желаете, посетете този семинар:
